| 1. При пациент със стигми за малигнена хипертермия използването на кой медикамент не е препоръчително:
A. Propofol
B. Midazolam
C. Suxamethonium/Lysthenon/
D. Nivalin | C. Suxamethonium/Lysthenon/ |
| Кой инхалационен анестетик е най- подходящ за увод в обща анестезия, при деца:
A. Sevoflurane
B. Isoflurane
C. Halotane
D. N2O /райски газ/ | A. Sevoflurane |
| 3. Кои нежелани лекарствени реакции могат да се изявят при използването на деполяризиращи миорелаксанти:
A. хиперкалиемия
B. повишено вътреочно налягане
C. повишено интраабдоминално налягане
D. всички посочени | D. всички посочени |
| Кой е специфичен антидот на опиоидните аналгетици:
A. Naloxone
B. Flumazenyl /Anexate/
C. Nivaline
D. нямат антидот | A. Naloxone |
| 5. Кой е специфичен антидот на бензодиазепините:
A. Naloxone
B. Flumazenyl /Anexate/
C. Nivaline
D. нямат антидот | B. Flumazenyl /Anexate/ |
| 6. При операция за лапароскопска холецистектомия, коя анестетична техника бихте използвали:
A. обща интубационна анестезия
B. обща маскова анестезия
C. епидурална анестезия
D. спинална анестезия | A. обща интубационна анестезия |
| 7. При операция за незаклещена ингвинална херния при пациент с чернодробна цироза и INR 1.8, коя анестетична техника бихте използвали:
A. обща интубационна анестезия
B. обща анестезия с лицева маска
C. епидурална анестезия
D. спинална анестезия | A. обща интубационна анестезия |
| 8. Каква е основната цел на премедикацията в периоперативния период:
A. ,,успокоение‘‘ на пациента и премахване на повишената катехоламинова продукция поради стрес
B. насищане на алвеолите с кислород
C. копиране на фасцикулациите от деполяризиращите миорелаксанти
D. релаксация на напречнонабраздената мускулатура | A. ,,успокоение‘‘ на пациента и премахване на повишената катехоламинова продукция поради стрес |
| 9. Каква е основната цел на преоксигенацията в перианестетичния период:
A. ,,успокоение‘‘ на пациента и премахване на повишената катехоламинова продукция поради стрес
B. насищане на алвеолите с кислород
C. копиране на фасцикулациите от деполяризиращите миорелаксанти
D. релаксация на напречнонабраздената мускулатура | B. насищане на алвеолите с кислород |
| 10. Каква е основната цел на прекураризацията в периоперативния период:
A. ,,успокоение‘‘ на пациента и премахване на повишената катехоламинова продукция поради стрес
B. насищане на алвеолите с кислород
C. копиране на фасцикулациите от деполяризиращите миорелаксанти
D. релаксация на гладката мускулатура | C. копиране на фасцикулациите от деполяризиращите миорелаксанти |
| 11. Каква е основната цел на преданестезиологичния консулт:
A. запознаване с пациента и предстоящата интервенция
B. подготовка и корекция на настъпилите остри заболявания
C. оценка на анестетичния риск
D. всички са верни | D. всички са верни |
| 12. Каква е основната цел на миорелаксантите в периоперативния период:
A. обезболяване
B. загуба на съзнание и рефлекси
C. релаксация на гладката мускулатура
D. релаксация на напречнонабраздената мускулатура | D. релаксация на напречнонабраздената мускулатура |
| 13. Каква е основната цел на ,,гладуването‘‘ в предоперативния период:
A. предпазване от регургитация и аспирация на стомашно съдържимо
B. по- добро оперативно поле
C. по- бързо следоперативно възстановяване
D. всички са верни | A. предпазване от регургитация и аспирация на стомашно съдържимо |
| 14. Колко време е препоръчаното минимално предоперативно ,,гладуване‘‘, при пациенти за планова хирургична интервенция:
A. 6ч. за твърда храна
B. 4ч. за небистри течности
C. 2ч. за бистри течност
D. всички са верни | D. всички са верни |
| 15. Колко време е препоръчаното минимално предоперативно ,,гладуване‘‘, при пациентки в напреднала бременност за планова хирургична интервенция:
A. 2ч. за твърди храни, защото бременната има по- големи енергийни нужди
B. 8ч. за твърди храни, защото е забавено стомашното изпразване
C. всички бременни могат да се оперират при ,,пълен‘‘ стомах
D. няма верен отговор | B. 8ч. за твърди храни, защото е забавено стомашното изпразване |
| 16. Колко време е препоръчаното минимално предоперативно ,,гладуване‘‘, при пациентки за хирургично родоразрешение, с данни за остро страдание на плода:
A. 2ч. за твърди храни, защото бременната има по- големи енергийни нужди
B. 8ч. за твърди храни, защото е забавено стомашното изпразване
C. не се изчаква и се анестезира по правилата за ,,пълен‘‘ стомах
D. няма верен отговор | C. не се изчаква и се анестезира по правилата за ,,пълен‘‘ стомах |
| 17. Колко време е препоръчаното минимално предоперативно ,,гладуване‘‘, при пациент с черепно -мозъчна травма и данни за повишаващо се вътречерепно налягане:
A. 2ч. докато се събере оперативен екип
B. 8ч. поради повишен риск от регуритация и аспирация на стомашно съдържимо
C. не се изчаква и се анестезира по правилата за ,,пълен‘‘ стомах
D. такива болни не са подходящи за анестезия | C. не се изчаква и се анестезира по правилата за ,,пълен‘‘ стомах |
| 18. Кое от посочените НЕ е стадий на общата анестезия, според класификацията на Guedel
A. хирургичен
B. интоксикационен
C. увод в анестезия
D. възбуден | C. увод в анестезия |
| 19. Кой стадий на общата анестезия, от класификацията на Guedel, е НЕподходящ за никаква хирургична интервенция:
A. стадий на амнезия
B. стадий на възбуда
C. хирургичен стадий
D. нито един от посочените | B. стадий на възбуда |
| 20. Кои са белезите на интоксикационния стадий на общата анестезия според класификацията на Guedel:
A. липса на мозъчна активност на ЕЕГ
B. ритъмно – проводни нарушения
C. прогресираща артериална хипотензия
D. всички посочени | D. всички посочени |
| 21. Обща анестезия може да се прилага:
A. само в операционна зала
B. навсякъде в болницата
C. навсякъде в извънболнични условия
D. само при налично оборудване и пълен набор за реанимационни мероприятия | D. само при налично оборудване и пълен набор за реанимационни мероприятия |
| 22. Обща анестезия НЕ се прилага при:
A. пациент с ,,пълен стомах‘‘ и руптурирала абдоминална аортна аневризма
B. пациент след ЧМТ и повишено вътречерепно налягане , който не е подписал съгласие за анестезия
C. липса на О2 , аспирация и мониторинг и оборудване за КПР в помещението
D. всички посочени | C. липса на О2 , аспирация и мониторинг и оборудване за КПР в помещението |
| 23. За превенция от регургитация и аспирация по време на увод в обща анестезия се препоръчва:
A. предоперативно ,,гладуване‘‘ / в зависимост от вида на храна и течности/
B. повдигане горната част на тялото
C. правилно обдишване с лицева маска
D. всички са верни | D. всички са верни |
| 24. Обща анестезия е противопоказна при:
A. пациент за планова хирургична интервенция който е приел твърда храна 2ч. преди анестезия
B. пациент в ясно съзнание и отказ от анестезия
C. липса на О2 , аспирация и мониторинг в помещението
D. всички са верни | D. всички са верни |
| 25. Обща анестезия може да се провежда САМО в операционна зала:
A. вярно
B. невярно | невярно |
| 26. Кой от медикаментите се смята, че може да предизвика малигнена хипертермия:
A. Suxamethonium/Lysthenon/
B. Halothane
C. Sevoflurane
D. всички са верни | D. всички са верни |
| 27. Кой от медикаментите НЕ е бензодиазпин:
A. Diazepam
B. Thiopental
C. Midazolam
D. Lorazepam | B. Thiopental |
| 28. Кой от медикаментите НЕ е барбитуров анестетик:
A. Thiamylal
B. Thiopental
C. Midazolam
D. Methohexital | C. Midazolam |
| 29. Показания за употреба на бензодиазепини:
A. увод в анестезия
B. премедикация
C. гърчова активност
D. всички са верни | D. всички са верни |
| 30. Бензодиазепините могат да доведат до:
A. потискане на дишането
B. потискане на съзнанието
C. пристрастяване
D. всички посочени | D. всички посочени |
| 31. Бензодиазепините имат обезболяващ ефект:
A. вярно
B. невярно | не |
| 32. Показания за употреба на барбитуратите:
A. увод в анестезия
B. премедикация
C. гърчова активност
D. всички са верни | D. всички са верни |
| 33. Кой от изброените венозни анестетици е най- подходящ при епилептичен гърч:
A. Calipsol
B. Morphin
C. Atracurium/Tracrium/
D. Midazolam | D. Midazolam |
| 34. Кой е специфичен антидот на Propofol:
A. Naloxone
B. Flumazenyl /Anexate/
C. Nivaline
D. няма антидот | D. няма антидот |
| 35. Кои показатели за възможна затруднена интубация използваме:
A. mallampati score
B. тирео - ментално разстояние
C. подвижност на шиен отдел на гръбнака
D. всички са верни | D. всички са верни |
| 36. При пациенти с данни за трудна интубация, кои допълнителни пособия може да използваме:
A. видеоларингоскоп
B. ларингеална маска
C. бронхоскоп
D. всички посочени | D. всички посочени |
| 37. Кой е най- сигурният белег за ендотрахеална интубация:
A. запотяване на тубуса
B. липса на шумове в епигаструма при аускултация
C. задържане на SpO2 над 90% в първата минута след интубация
D. визуализация на капнографска крива | D. визуализация на капнографска крива |
| 38. Коя техника на обща анестезия изисква по- дълбок увод в анестезия и използване на миорелаксант:
A. интубационна анестезия
B. анестезия с ларингеална маска
C. анестезия с лицева маска
D. седация | A. интубационна анестезия |
| 39. При коя оперативна интервенция НЕ е показана обща анестезия с ларингеална маска:
A. хемиколектомия
B. артроскопия на коляно
C. незаклещена ингвинална херния
D. цистоскопия | A. хемиколектомия |
| 40. Коя е най- сериозната опасност при употреба на ларингеална маска за обща анестезия:
A. трудности при поставянето
B. възможност за регургитация и аспирация на стомашно съдържимо
C. трудности при фиксирането
D. неправилно подбран размер на маската | B. възможност за регургитация и аспирация на стомашно съдържимо |
| 41. Коя е най- правилната техника за преоксигенация преди увода в анестезията:
A. 5-6л О2 през лицева маска прилепнала плътно към лицето на пациента за 5мин. B. 1-2л. О2 през назален катетър за 3 мин.
C. 5-6л О2 през лицева маска на 5-6 см от лицето на пациента за 5мин
D. често се пропуска при стандартен увод в анестезия | A. 5-6л О2 през лицева маска прилепнала плътно към лицето на пациента за 5мин. |
| 42. В кой етап от общата анестезия се извършва преоксигенацията:
A. след увода в анестезия
B. преди увода в анестезия
C. след излизане от анестезия
D. често се пропуска като етап от общата анестезия | B. преди увода в анестезия |
| 43. Кои клинични симптоми са характерни при интоксикация с опиеви аналгетици:
A. миоза
B. потиснато дишане
C. потиснато съзнание
D. всички са верни | D. всички са верни |
| 44. Кой венозен анестетик към настоящия момент се счита, че води до най- приятно заспиване и увод в анестезия:
A. Propofol
B. Kalipsol
C. Atracurium/Tracrium/
D. Diazepam | A. Propofol |
| 45. Кой от изброените медикаменти е деполяризиращ миорелаксант:
A. Suxamethonium /Lysthenon/
B. Atracurium /Tracrium/
C. Rocuronium /Esmeron/
D. Pipecuronium /Arduan/ | A. Suxamethonium /Lysthenon/ |
| 46. След приложението на кой медикамент се очаква появата на фасцикулерни потрепвания, които преминават от лицева мускулатура към краката:
A. Suxamethonium /Lysthenon/
B. Atracurium /Tracrium/
C. Rocuronium /Esmeron/
D. Pipecuronium /Arduan | A. Suxamethonium /Lysthenon |
| 47. Каква е следващата стъпка в анестезията след приложение на миорелаксант:
A. аспирация на стомашно съдържимо
B. обдишване с маска или през ендотрахеална тръба
C. добавяне на опиев анестетик, ако релаксацията не е достатъчно интензивна
D. подаваме О2 през лицева маска и изчакваме да видим дали SpO2 ще започне да спада | B. обдишване с маска или през ендотрахеална тръба |
| 48. Кое е мястото на действие на миорелаксантите:
A. прищъпванията на Ранвие на нервната клетка
B. ацетилхолиновите рецептори в нервно- мускулния синапс на напречнонабраздената мускулатура
C. натриевите канали на гладкомускулните клетки
D. на централно нервно ниво | B. ацетилхолиновите рецептори в нервно- мускулния синапс на напречнонабраздената мускулатура |
| 50. Кой от изброените миорелаксанти е с най- дългодействащ ефект:
A. Suxamethonium /Lysthenon/
B. Atracurium /Tracrium/
C. Rocuronium /Esmeron/
D. Pipecuronium /Arduan/ | D. Pipecuronium /Arduan/ |
| 51. Кой от изброените миорелаксанти е с най- краткодействащ ефект:
A. Suxamethonium /Lysthenon/
B. Atracurium /Tracrium/
C. Rocuronium /Esmeron/
D. Pipecuronium /Arduan/ | A. Suxamethonium /Lysthenon/ |
| 52. Кой от изброените миорелаксанти може да отключи появата на малигнена хипертермия:
A. Suxamethonium /Lysthenon/
B. Atracurium /Tracrium/
C. Rocuronium /Esmeron/
D. Pipecuronium /Arduan | A. Suxamethonium /Lysthenon/ |
| 53. При пациент с вероятност за отключване на малигнена хипертермия, коя анестетична техника е предпочитана:
A. обща интубационна, с използване на Sevoflurane за поддържане на анестезия
B. обща интубационна с използване на Propofol за поддържане на анестезия /TIVA/
C. по визможност се използва регионална анестезия
D. отговор B и C. | D. отговор B и C. |
| 54. Кои са възможните пътища за въвеждане на опиеви аналгетици:
A. интравенозен
B. трансдермален
C. интратекален
D. всички са верни | D. всички са верни |
| 55. МАС е величина за определяне на:
A. концентрация на инхалационния анестетик в алвеолие
B. концентрация на инхалационния анестетик във вдишаната газова смес
C. концентрация на инхалационния анестетик в кръвта
D. концентрация на инхалационния анестетик в цереброспиналната течност | A. концентрация на инхалационния анестетик в алвеолие |
| 56. Кой медикамент понастоящем е най- често използван при ТИВА /тотална интравенозна анестезия/
A. Propofol
B. Kalipsol
C. Моrphine
D. Diazepam | A. Propofol |
| 57. Kой от венозните анестетици притежава и аналгетичен ефект:
A. Propofol
B. Kalipsol
C. Thiopental
D. Diazepam | B. Kalipsol |
| 58. Koе от посочените твърдения се отнася за венозния анестетик Калипсол:
A. има обезболяващ ефект
B. може да предизвика хлюцинации и неприятни и изживявания
C. може да предизвика повишаване на RR и пулс
D. всички са верни | D. всички са верни |
| 59. Кой от венозниете анестетици се счита, че потиска относително най- малко дишането:
A. Propofol
B. Kalipsol
C. Thiopental
D. Diazepam | B. Kalipsol |
| 60. Кой ензим отговаря за възстановяването на нервно- мускулното предаване след блокиране с деполяризиращ миорелаксант:
A. Ацетилхолинтрансфераза
B. Ацетилхолинестераза
C. Циклооксигеназа
D. Амилаза | B. Ацетилхолинестераза |
| 61. Кои нежелани реакции могат да се проявят при използването на венозни анестетици:
A. алергични реакции
B. потискане на дишането
C. потискане на съзнанието
D. всички са верни | D. всички са верни |
| 62. За какво се използва ТСI /Target-controlled infusion systems/
A. интраоперативно обезболяване
B. постоперативно обезболяване
C. премедикация
D. при продължителна оперативна интервенция | B. постоперативно обезболяване |
| 63. При кои случаи не се използват миорелаксанти:
A. пациент в кома и нужда от интубация
B. регионални техники на анестезия
C. обща анестезия с лицева маска
D. всички са верни | D. всички са верни |
| 64. Кои пациенти са рискови за регургитация и аспирация на стомашно съдържимо при ОА:
A. пациентки в напреднала бременност
B. пациенти с чревна непроходимост
C. пациенти с екстремен обезитет
D. всички са верни | D. всички са верни |
| 65. При регургитация с аспирация на стомашно съдържимо може да настъпи:
A. асфиксия
B. аспирационна пневмония с ARDS
C. замърсяване на оперативното поле
D. A и B | D. A и B |
| 66. Коя анестетична техника НЕ се прилага при бременни в трети триместър:
A. обща интубационна анестезия
B. седация
C. спинална анестезия
D. няма верен отговор | D. няма верен отговор |
| 67. Могат ли, при анестезия, да се комбинират бензодиазепини и барбитурати:
A. да
B. не | да |
| 68. Приложението на венозни опиати за следоперативно обезболяване трябва да се съпровожда с проследяване на:
A. съзнание
B. кислородна сатурация
C. механика на дишане
D. всички са верни | D. всички са верни |
| 69. С използването на кой медикамент най –често е свързано постоперативното гадене и повръщане:
A. Propofol
B. Fentanyl
C. Thiopental
D. Diazepam | B. Fentanyl |
| 70. Използването на кой медикамент се счита, че води до превенция на постоперативното гадене и повръщане:
A. Propofol
B. Morphine
C. Thiopental
D. Diazepam | A. Propofol |
| 71. Кой е специфичен антидот на Propofol:
A. Naloxone
B. Flumazenyl /Anexate/
C. Nivaline
D. няма антидот | D. няма антидот |
| 72. Кой е специфичен антидот на Kalipsol:
A. Naloxone
B. Flumazenyl /Anexate/
C. Nivaline
D. няма антидот | D. няма антидот |
| 73. Кой от опиоидните аналгетици е с най- дълго действие:
A. Fentanyl
B. Remifentanyil
C. Morphine
D. Sufentanil | C. Morphine |
| 74. Koй от опиоидните аналгетици е с най- кратко действие:
A. Fentanyl
B. Remifentanyil
C. Morphine
D. Sufentanil | B. Remifentanyil |
| 75. По време на обща анестезия кои показатели е необходимо да следим:
A. електрическа активност на сърце
B. пулсоксиметрия
C. кръвно налягане
D. всички посочени | D. всички посочени |
| 76. При недостатъчно дълбока анестезия и силен болкови стимул има опасност от:
A. ларингоспазъм
B. бронхоспазъм
C. ритъмни и проводни нарушения на сърдечната дейност
D. всички посочени | D. всички посочени |
| 77. Кой от посочените медикаменти може да предизвика болка по хода на вената при венозното му приложение:
A. Propofol
B. Morphine
C. Pipecuronium /Arduan/
D. Suxamethonium /Lysthenon/ | A. Propofol |
| 78. За нуждите на следоперативното обезболяване с опиеви аналгетици в хирургично отделение:
A. не се използват опиеви аналгетици в хирургично отделение
B. използват се свободно опиеви аналгетици в хирургично отделение
C. използват се при стриктно проследяване на съзнание, дишане и др. жизнени показатели
D. използват се само под наблюдение на реаниматор | C. използват се при стриктно проследяване на съзнание, дишане и др. жизнени показатели |
| 79. Кой инхалационен анестетик и ма най- голям процент на чернодробен метаболизъм и се счита, че може да доведе до чернодробна токсичност:
A. Sevoflurane
B. Isoflurane
C. Halotane
D. N2O /райски газ/ | C. Halotane |
| 80. Инхалационните анестетици могат да се използват за:
A. увод в анестезия
B. поддържане на анестезия
C. следоперативно обезболяване
D. A и B | D. A и B |
| 81. Халогенните анестетици се прилагат през:
A. маска на Schimmelbusch
B. специални изпарители свързани с анестезионния апарат
C. през АМБУ
D. венозно | B. специални изпарители свързани с анестезионния апарат |
| 82. Уводът в анестезия с инхалационен анестетик е по- бърз от увода с венозен анестетик:
A. вярно
B. невярно | не |
| 83. Готовността за извеждане на пациент от операционна зала и превеждане в хирургично отделение зависи от:
A. съзнание
B. сърдечносъдов статус
C. мускулен тонус
D. всички са верни | D. всички са верни |
| 84. Целта на т.нар. бърза интубация / rapid sequence induction/ е:
A. бърз увод в анестезия и бърза интубация с цел превенция на регургитация и аспирация на стомашно съдържимо
B. бърз увод в анестезия поради липса на оперативно време
C. бърз увод в анестезия поради напрегнатост и страх на пациента
D. бърз увод в анестезия поради бързо начало на действие на венозните анестетици | A. бърз увод в анестезия и бърза интубация с цел превенция на регургитация и аспирация на стомашно съдържимо |
| 85. Честите венозни анестезии при пациенти без хронични заболявания водят до по- бавно ‚,събуждане‘‘ след поредна анестезия:
A. вярно
B. невярно | не |
| 86. Коректна дефениция за сепсис е:
A. Положителна хемокултура.
B. Положителна хемокултура при фебрилен пациент.
C. Живото застрашаваща органна дисфункция, дължаща се на дисрегулиран отговор на макроорганизма към инфекция.
D. Фебрилитет > 38,5 C. | C. Живото застрашаваща органна дисфункция, дължаща се на дисрегулиран отговор на макроорганизма към инфекция. |
| 87. Рискови фактори за развитие на сепсис са:
A. Възраст < 10г. или > 70г.
B. Имуносупресия (онкологични заболявания, химиотерапия, лъчетерапия, лечение с кортикостероиди, аспления )
C. Голяма хирургия, обширни изгаряния, инвазивни процедури.
D. Всички по-горе изброени. | D. Всички по-горе изброени. |
| 88. Източника на сепсиса в повечето случаи е:
A. Не се идентифицира – криптогенен сепсис.
B. Респираторен тракт и абдоминални инфекции, последвани от уринарни и мекотъканни инфекции.
C. Не е от значение.
D. Всички са верни | B. Респираторен тракт и абдоминални инфекции, последвани от уринарни и мекотъканни инфекции. |
| 89. Септичен шок се дефинира при пациенти с:
A. Нарушено съзнание.
B. Трайна хипотензия, изискващи инотропна поддръжка за достигане на MAP > 65 mmHg и нива на серумният лактат >2 mmol/l, въпреки обемната ресуститация.
C. Хипотензия < 65 mmHg.
D. Всички са верни. | B. Трайна хипотензия, изискващи инотропна поддръжка за достигане на MAP > 65 mmHg и нива на серумният лактат >2 mmol/l, въпреки обемната ресуститация. |
| 90. Симптоми на сепсис са:
A. Влошен ментален статус.
B. Топла или студена кожа, в зависимост от адекватността на органната перфузия и периферна артериоларна дилатация, както и флуидна ресуститация.
C. Хипертермия или хипотермия, със/без втрисания.
D. Всички изброени. | D. Всички изброени. |
| 91. Най – подходящият симпатикомиметик при пациент в септичен шок е:
A. Noradrenaline
B. Adrenaline
C. Dopamin
D. Dobutamine | A. Noradrenaline |
| 92. Белези за адекватна флуидна ресуститация при пациент в септичен шок са:
A. CVP > 8 mmHg
B. ScvO 2 > 70%
C. Нормализиране на нивата на лактат
D. Всички са верни | D. Всички са верни |
| 93. При серумен лактат > 4mmol/l адекватен флуиден болус е:
A. 1мл/кг
B. 5мл/кг
C. 30мл/кг
D. 50мл/кг | C. 30мл/кг |
| 94. Коректна дефиниция за шок е:
A. Пациент с неизмерващо се кръвно налягане.
B. Пациент без периферен пулс.
C. Комплекс от клинични симптоми и абнормни лабораторни и физиологични показатели, с общ патофизиологичен механизъм – остро нарушение в микроциркулацията: хипо- перфузия/оксигенация на тъканите.
D. Всички са верни. | C. Комплекс от клинични симптоми и абнормни лабораторни и физиологични показатели, с общ патофизиологичен механизъм – остро нарушение в микроциркулацията: хипо- перфузия/оксигенация на тъканите. |
| 95. Дистрибутивен вид шок са:
A. Белодробна тромбоемболия
B. Септичен шок
C. Анафилактичен шок
D. B и C | D. B и C |
| 96. Обструктивен вид шок са:
A. Тензионен пневмоторакс
B. Перикардна тампонада
C. Белодробнатромбоемболия
D. Всички са верни | D. Всички са верни |
| 97. Лечение, първа линия при анафилактичен шок е:
A. Кортикостероиди
B. Антихистамини
C. Адреналин
D. Допамин | C. Адреналин |
| 98. С най-висока смъртност 70-90% от всички видове шок е:
A. Кардиогенен шок
B. Септичен шок
C. Анафилактичен
D. Трите вида имат еднаква смъртност | A. Кардиогенен шок |
| Типични усложнения при шок са:
A. ARDS/ALI
B. ОБН
C. Нищо от посоченото
D. A и B | D. A и B |
| 99. Хемодинамика от хиперкинетичен тип ( повишен МОС) е характерна за:
A. Кардиогенен шок
B. Септичен шок
C.
D. Хеморагичен шок
E. Всички са верни | B. Септичен шок |
| 101. Интрааортен балонен контрапулсатор е метод на избор при неовладяващ се:
A. Кардиогенен шок
B. Септичен шок
C. Анафилактичен шок
D. Всички изброени | A. Кардиогенен шок |
| 102. При анафилактичният шок, реакцията АГ-АТ(IgE) води до бурно освобождаване на:
A. Хистамин и брадикинин
B. Левкотриени
C. Адреналин
D. A и B | D. A и B |
| 103. Повишено ЦВН е характерно за:
A. Кардиогенен шок
B. Анафилактичен шок
C. Обструктивен шок
D. A и C | D. A и C |
| 104. Причини за хиповолемичен шок могат да бъдат:
A. Преливане на групово-несъвместима еритроцитна маса
B. Профузни повръщания и диарии
C. Изгаряния
D. B и C | D. B и C |
| 105. Принципите на терапевтичен алгоритъм при дистрибутивен и хиповолемичен шок са:
A. Интравенозна инфузия на кристалоиди, колоиди и биологични продукти
B. Кислородотерапия/ ИБВ
C. Инотропни и вазопресори
D. Всички са верни | D. Всички са верни |
| 106. При тензионният пневмоторакс причината за шок е:
A. Дихателна недостатъчност
B. Тежка вазодилатация
C. Въздушна емболия
D. Нарушено пълнене на сърцето | D. Нарушено пълнене на сърцето |
| 107. Причина за ОБН при всички видове шок е :
A. Постренална
B. Ренална – обширни хеморагии в паренхима на бъбрека
C. Преренални – органна хипоперфузия
D. Всички са верни | C. Преренални – органна хипоперфузия |
| 108. Етиологични причини за ОДН могат да бъдат:
A. ЦНС патология ( цереброваскуларни инциденти, прием на опиат и седатива, повишено интракраниално налягане)
B. Невромускулни заболявания
C. Невропатии
D. Всички са верни | D. Всички са верни |
| 109. Патогенетично ОДН може да бъде:
A. Вентилаторна
B. Паренхимна
C. Смесена
D. Всички са верни | D. Всички са верни |
| 110. В клиничната картина водещи симптоми са:
A. Диспнея
B. Тахипнея
C. Дезориентация, моторна възбуда
D. Всички са верни | D. Всички са верни |
| 111. В оценката на тежеста на дихателната недостатъчност от лабораторните параметри влиза в съображение:
A. КГА (Кръвно-газов анализ)
B. D-димер, FDP
C. C-реактивен протеин
D. Прокалцитонинов тест | A. КГА (Кръвно-газов анализ) |
| 112. При пациент с тежка дихателна недостатъчност незабавно се назначава:
A. КАТ на бял дроб
B. О2 терапия
C. Антибиотик
D. Кортикостероид | B. О2 терапия |
| 113. При пациент с политравма с GCS< 7-8т и прояви на ОДН незабавно се:
A. Интубира и поставя на ИБВ
B. Назначава се манитол + дексаметазон
C. Назначава се КГА
D. Назначава се КАТ на глава и торакс | A. Интубира и поставя на ИБВ |
| 114. Етиологични фактори за развитие на ОДН с предимно паренхимна патогенетична компонента са:
A. Пневмония
B. Белодробен оток
C. БТЕ
D. Всички са верни | D. Всички са верни |
| 115. Постоперативната дихателна недостатъчност е предимно с.............. патогенетична компонента:
A. Паренхимна
B. Вентилаторна
C. Смесена
D. Хронична | C. Смесена |
| 116. ФОК е намален при :
A. Бременни жени
B. Пациенти с асцит и големи туморни маси в коремната кухина
C. Малки деца
D. Всички са верни | D. Всички са верни |
| 117. Анатомичното мъртво пространство е:
A. Част от дихателният обем, който не достига до алвеолите и не участва в дихателният обмен
B. С обем около 150-200 мл(3мл/кг)
C. Част от белодробният паренхим, който не се вентилира – ателектаза
D. A и B | D. A и B |
| 118. Нормална дихателна честота за възрастен индивид е:
A. Тази, която му осигурява нормална сатурация
B. 12-16/ мин
C. 30-35/мин
D. 8-9/мин | B. 12-16/ мин |
| 119. Кислородът се пренася с кръвта под формата на:
A. Физично разтворен в плазмата
B. Химично свързан с хемоглобина
C. Нищо от посочените твърдения
D. A и B | D. A и B |
| Физиологични ефекти на кислороден недостиг са:
A. Тахипнея
B. Тахикардия и повишаване първоначално на RR
C. Обърканост, ажитиране, до гърч
D. Всички са верни | D. Всички са верни |
| 122. При пациенти с ХОББ и обострена ХДН, кислородолечение е:
A. Контраиндицирано
B. Показоно, но трябва да бъде дозирано, контролирано, мониторирано
C. Няма да доведе до подобрение
D. Трябва да е незабавно, високи потоци, които позволяват да е не мониторирано | B. Показоно, но трябва да бъде дозирано, контролирано, мониторирано |
| 123. Цианозата е:
A. Признак на хипоксия
B. Не винаги е свързана с хипоксия
C. Липсва при хипоксия, дължаща се на отравяне CO или тежка анемия
D. Всички са верни | D. Всички са верни |
| 124. Причини за следоперативна дихателна недостатъчност са:
A. Висок стоеж на диафрагмата
B. Централно подтискане от медикаменти на инспираторната мускулатура и (опиати и седатива)
C. Нарушен кашличен рефлекс от болка, седатива, гъсти секрети
D. Всички са верни | D. Всички са верни |
| 125. За диагноза ARDS говорим при следните условия:
A. Налична клинично тежка белодробна увреда, с образни данни за двустранни инфилтрати
B. Тежка хипоксемия
C. Кардиоенен белодробен оток
D. A и B | D. A и B |
| 126. Негативни ефекти на ИБВ са:
A. Намаляване венозното връщане (преднатоварването) към дясното сърце
B. Намаляване на МОС ( минутен обем на сърцето)
C. Намаляване кръвотока на спланхникуса
D. Всички са верни | D. Всички са верни |
| 128. За баща на съвременната анестезиология се счита William Thomas Green Morton, 16. Октомври 1846г. извършва първата публична демонстрация на обща анестезия.
A. Вярно
B. Не е вярно | varno |
| 129. Томас Мортан извършва моноанестезия с :
A. Етер
B. Севофлуран
C. Десфлуран
D. Изофлуран | A. Етер |
| 130. Guedel наблюдава и описва при извършване на моноанестезия с етер ..... стадия на анестезия.
A. 2
B. 4
C. 3
D. Guedel не е описал стадиите на анестезия | B. 4 |
| 131. Зоните при изгаряне са:
A. коагулация, стаза, вазоспазъм, хиперемия
B. вазоспазъм, коагулация, некроза
C. увреда, спазъм, коагулация, хиперемия
D. коагулация, стаза, хиперемия | D. коагулация, стаза, хиперемия |
| 132. Доболничното лечение на изгарянията включва:
A. премахване на източника на изгаряне, ако изгарянето е локализирано охлаждане с течаща вода и увиване с фолио
B. предпазване на пациента от хипотермия, пасивно затопляне
C. оценка на дихателните пътища, при висок риск от евентуални изгаряния на дихателните пътища – ранна интубация
D. A и B
E. A, B, C | E. A, B, C |
| 133. Кои са признаци на евентуално изгаряне на дихателните пътища:
A. изгаряне по лице и шия
B. стридор при дишане и хиперемия на орофаринкса
C. нива на карбоксихемоглобин < 10%
D. A и B
E. A, B, C | D. A и B |
| 134. За изгарянето НЕ е вярно:
A. при пациентите с изгаряне наблюдаваме хиповолемичен шок, поради загуба на кръв през изгорелите повърхности
B. при пациентите с изгаряне наблюдаваме хиповолемичен шок, поради загуба на плазма през изгорелите повърхности
C. при пациентите с изгаряне наблюдаваме дистрибутивен шок, поради преразпределяне на кръвта към изгорелите повърхности | B. при пациентите с изгаряне наблюдаваме хиповолемичен шок, поради загуба на плазма през изгорелите повърхности |
| 135. За водно-солевата ресусцитация при изгаряне е вярно:
A. извършва се по формулата на Паркланд – 4мл Рингер-Лактат х Кг на болния х Процентите изгоряла площ, като 50% се преливат за 8ч, а другите 50% за следващите 16ч
B. извършва се по формулата на Паркланд – 4мл NaCl 0,9% х Кг на болния х Процентите изгоряла площ, като 50% се преливат за 8ч, а другите 50% за следващите 16ч
C. извършва се по формулата на Паркланд – 4мл Sol. Glucosae 5% х Кг на болния х Процентите изгоряла площ, като 50% се преливат за 8ч, а другите 50% за следващите 16ч
D. извършва се по формулата на Паркланд – 4мл Рингер х Кг на болния х Процентите изгоряла площ, като 50% се преливат за 8ч, а другите 50% за следващите 16ч | A. извършва се по формулата на Паркланд – 4мл Рингер-Лактат х Кг на болния х Процентите изгоряла площ, като 50% се преливат за 8ч, а другите 50% за следващите 16ч |
| 136. За бъбречната увреда при болестта изгаряне е е вярно:
A. дължи се на преренални фактори – хиповолемичен шок
B. дължи се на постренална обструкция от изгорели тъкани
C. дължи се на ренални фактори – рабдомиолиза и миоглобинурия, хемолиза и хемоглобинурия, които водят до обструкция на бъбречните тубули
D. всичко е вярно
E. A, C | E. A, C |
| 137. Фазите на протичане на болестта изгаряне са:
A. термичен шок, циркулаторен шок, възстановяване
B. термичен шок, токсикоинфекция, възстановяване
C. игаряне, шок, сепсис, възстановяване
D. термичен шок, ранева инфекция, сепсис, възстановяване | B. термичен шок, токсикоинфекция, възстановяване |
| 138. Нарушенията на сърдечно-съдовата функция при изгаряне се причиняват от:
A. масивна загуба на течности чрез евапорация и секвестрация на тъкани, като при последната, течността се премества в третото пространство
B. Минутният сърдечен обем и артериалното налягане намаляват и поради циркулиращи фактори на възпалението – брадикинини, протеази, TNF
C. при изгаряне шокът е поради загуба на плазма и не се наблюдава значима депресия на сърдечната функция
D. всичко е вярно
E. A и B | E. A и B |
| 139. Кое от следните твърдения за изгаряне в затворени пространства НЕ е вярно:
A. най-често има инхалиране и интоксикация с пушечни газове, особено с СО
B. при изгаряне с СО пациентите имат десатурация и цианоза
C. стандартната пулсоксиметрия не може да отдиференцира оксихемоглобина от карбоксихемоглобина
D. при изгаряне с СО пациентите имат розов | B. при изгаряне с СО пациентите имат десатурация и цианоза |
| 140. Нарушенията на дихателната система при изгаряне се дължат на:
A. развива се хипоксемична дихателна недостатъчност поради интоксикация с СО и тъканна хипоксия
B. при циркулярни изгаряния на гръдната стена се намалява комплайънсът на гръдната стена и това води до дихателна недостатъчност
C. при изгаряне на горните дихателни пътища, много често има и съпътващо изгаряне и на долните дихателни пътища, което води до оток на лигавицата и дихателна недостатъчност
D. A и C
E. всичко е вярно | E. всичко е вярно |
| 141. Оценката на площта на изгаряне се прави:
A. по принципа на девятките, като глава и шия, горен крайник се смятат по 9%, предна и задна повърхност на тялото и долен крайник по 18%, гениталии 1%
B. процентите изгоряла площ се изчисляват по един и същ начин, независимо от възрастта на болния
C. при деца и възрастни, смятането на процентите изгоряла площ става по различен начин, поради сравнително по-голямата площ на главата в детска възраст
D. A и B
E. A и C | E. A и C |
| 142. Лечението на интоксикация с въглероден окис включва:
A. извеждане от мястото на инцидента и подаване на 100% кислород с голям дебит
B. при интоксикация с висок процент на карбоксихемоглобин в кръвта – хипербарна оксигенация
C. при интоксикация с въглероден оксид не се дава 100% кислород, тъй като това може да доведе до спиране на дишането
D. A и B
E. B и C | D. A и B |
| 143. При наличие на циркулярни изгаряния по тялото:
A. когато са разположени по крайниците се извършват надлъжни есхаротомии
B. ако не се вземат съответни мерки, може да настъпи тежък компартмент синдром
C. когато има циркулярно изгаряне по гръдният кош, настъпват нарушения в дишането, поради висок резизстанс и нисък комплайънс
D. всичко посочено е вярно | D. всичко посочено е вярно |
| 144. Нарушенията на хематологичната система при болестта изгаряне са:
A. хемолитична анемия и тромбоцитопения
B. Дисеминирана интраваскуларна коагулация
C. увеличен брой левкоцити, тромбоцити и еритроцити поради хемоконцентрация
D. B и C
E. A и B | E. A и B |
| 145. За дълбочината на изгаряне е вярно:
A. по 4-степенна скала – епидермално, повърхностно дермално, дълбоко дермално и субдермално изгаряне
B. при всички степени на изгаряне, изгорялата повърхност е силно болезнена
C. дълбокото дермално и субдермалното изгаряне протича безболково, поради унищожаване на нервните влакна
D. A и B
E. A и C | E. A и C |
| 147. За химическите изгаряния е характерно:
A. дължат се на киселини, основи и фосфор
B. дълбочината и обширността на изгаряне зависят от концентрацията и продължителността на действие на агента
C. при игаряне от киселина, трябва раната да се обработва от основа и обратното
D. A и B
E. всичко е вярно | D. A и B |
| 148. За правилото на девятките е вярно:
A. при деца и възрастни има значителни отклонения при измерването на процент изгоряла площ
B. при деца главата заема по-голяма площ – 18%, а при възрастни – 9%, за сметка на долните крайници – 14%
C. при деца главата заема по-малка площ – 5%, отколкото при възрастни – 9%, за сметка на долните крайници – 25%
D. A и C
E. A и B | E. A и B |
| 149. За нарушенията на коагулацията при пациенти с изгаряне НЕ е вярно:
A. при болните с изгаряне се прави профилактика с антикоагуланти
B. поради хемоконцентрация, обездвижване и хемоболните са склонни към тромботични усложнения
C. поради загуба на плазма, болните са склонни към кървене, не се нуждаят от профилактика с антикоагуланти
D. често усложение при пациентите с изгаряне е БТЕ | C. поради загуба на плазма, болните са склонни към кървене, не се нуждаят от профилактика с антикоагуланти |
| 150. Усложения от страна на гастро-интестиналната система при болестта изгаряне могат да бъдат:
A. Желателно е да се постави НГС за евакуация на стомашното съдържимо, поради настъпилата чревна и гастропареза и опастността от регургитация
B. Ерозивен гастрит и стрес-улкус са чести усложения и трябва да се профилактират с Н2-блокери, ИПП, антиациди
C. често усложенение от изгаряне са хемороиди, варици на хранопровода и може да се наблюдава мелена
D. A и B
E. B и C | D. A и B |
| 151. Лечението на пациент с изгаряне НЕ включва:
A. вливания на водно-солеви и колоидни разтвори
B. обезболяване, обработка на изгорелите площи и при необходимост кожни присадки
C. прекордиални компресии, интубация, механична вентилация, дефибрилация
D. есхаротомии | C. прекордиални компресии, интубация, механична вентилация, дефибрилация |
| 152. Деконтаминацията при остри интоксикации НЕ включва:
A. форсирана диуреза
B. промивка на лигавици и кожа
C. стомашна промивка
D. чревна иригация | A. форсирана диуреза |
| 153. Стимулирана елеминация на отровният агент включва:
A. форсирана диуреза
B. хемодиализа, хемоперфузия, плазмоперфузия
C. прилагане на специфичен антидот
D. A и B
E. всичко е вярно | D. A и B |
| 154. Стимулирана елеминация на отровният агент НЕ включва:
A. повтарящи дози активен въглен
B. промивка на лигавици и кожа
C. форсирана диуреза
D. хемодиализа и хемоперфузия | B. промивка на лигавици и кожа |
| 155. При интоксикация с кое от следните вещества се наблюдават гърчове, психоза, аритмии, инфаркт на миокарда, мидриаза на зениците:
A. хероин
B. кокаин
C. парацетамол
D. диазепам | B. кокаин |
| 156. При метанолова интоксикация се използва следният антидот:
A. етиленгликол
B. етанол
C. налоксон
D. N-ацетил цистеин | B. етанол |
| При интоксикация с кое от следните се наблюдава тежка метаболитна ацидоза, нарушения в зрението и съзнанието, гърчове и промяна в дишането:
A. метанол
B. хероин
C. кокаин
D. хлофазолин | A. метанол |
| 158. При интоксикация с метанол, дишането е:
A. тип Кусмаул
B. тип Био
C. тип Чейн-стоукс | A. тип Кусмаул |
| 159. При интоксикация с метанол, в артериалният кръвно-газов анализ ще има следните промени:
A. pH < 7.1, CO2 < 30 mmHg, act Base < 10, BE < -2.5
B. pH < 7.1, CO2 > 50 mmHg, act Base > 30, BE > +2.5
C. pH >7.45, CO2 < 30 mmHg, act Base < 30, BE= -2.5 - +2.5
D. pH >7.45, CO2 >40 mmHg, act Base > 30, BE > +2.5 | A. pH < 7.1, CO2 < 30 mmHg, act Base < 10, BE < -2.5 |
| 160. Лечението при интоксикация с метанол включва:
A. стомашна промивка
B. форсирана диуреза
C. специфичен антидот – етанол p.o или I.v
D. всяко едно от посочените е вярно
E. нито едно от посочените не е вярно | D. всяко едно от посочените е вярно |
| 161. При пациент в коматозно състояние, зеници в миоза, дишане с апнеични паузи и прободни рани по кубиталните вени, най-вероятно се касае за интоксикация с:
A. кокаин
B. метанол
C. хероин
D. пико | C. хероин |
| 162. Кой от следните агенти се прилага при интоксикация с хероин:
A. Метадон
B. Флумазенил
C. Налоксон
D. Ацетил-цистеин | C. Налоксон |
| 163. Кой от следните агенти се прилага при интоксикация с дизепам:
A. лоразепам
B. флумазенил
C. налоксон
D. ацетил-салицилова киселина | B. флумазенил |
| 164. При интоксикация с бензодиазепини се извършва:
A. стомашна промивка
B. на болния се дава активен въглен през устата
C. форсирана диуреза
D. всичко изброено
E. нито едно от горе посочените | D. всичко изброено |
| 165. Кое от следните НЕ е вярно за стомашната промивка
A. извършва се с флексибилна сонда
B. през сондата се аспирира стомашно съдържимо и се извършва лаваж
C. стомашна промивка се прави на всички пациенти, без значение от нивото на съзнание
D. при пациенти в коматозно състояние, стомашна промивка се извършва единствено след ендотрахеална интубация и протекция на дихателните пътища | C. стомашна промивка се прави на всички пациенти, без значение от нивото на съзнание |
| 166. Активен въглен:
A. се използва с цел намаляване на абсорбцията на токсичният агент
B. прилага се венозно или мускулно – болус
C. прилага се перорално в доза 25-100г, разтворен във вода
D. A и B
E. A и C | E. A и C |
| 167. При съмнение за интоксикация, най-бърза информация за агента ще получим от:
A. токсикохимичен анализ на кръвта
B. токсикохимичен анализ на кръвта
C. бързи уринни тестове
D. съдебно-медицинска експертиза на стомах, черен дроб и бъбрек | C. бързи уринни тестове |
| 168. Клиничната картина при интоксикация с парацемол включва:
A. кома, миоза, апнея
B. кома, мидриаза, тахикардия, хипертония, гърчове
C. жълтеница, болки в дясното подребрие, кървене от венци и прободни места, олиго-анурия
D. нарушение в зрението и съзнанието, метаболитна ацидоза, олиго-анурия | C. жълтеница, болки в дясното подребрие, кървене от венци и прободни места, олиго-анурия |
| 169. При интоксиция с парацетамол се извършва:
A. стомашна промивка, дава се активен въглен, ацетилцистеин p.os или I.v.
B. хемодиализа и хемабсорбция
C. дава се специфичен антидот – етанол
D. извършва се форсирана алкална диуреза | A. стомашна промивка, дава се активен въглен, ацетилцистеин p.os или I.v. |
| 170. Специфичен антидот при интоксикация с парацетамол:
A. N-ацетилцистеин
B. етанол
C. флумазенил
D. налоксон | A. N-ацетилцистеин |
| 171. При интоксикация с парацетамол:
A. ще има промяна в чернодробните лабораторни показатели: увеличено протромбиново време, АлАТ, АсАТ, общ и директен билирубин | e da |
| 172. Кой от следните агенти отговаря на описанието: интоксикацията най-често е случайно или е суициден опит, представлява течност, най-често е оцветен в различни цветове, води до тежка ацидоза с увеличена анионна празнина, тежка дихателна и бъбречна недостатъчност:
A. етанол
B. етиленгликол
C. течен азот
D. сярна киселина | етиленгликол |
| 173. При интоксикация с етилен гликол:
A. се извършва 4-клонова мозъчна ангиография
B. се извършва хемодиализа
C. се извършва екстра-корпорална мембранна оксигенация
D. се извършва екстра-корпорално кръвообръщение | B. се извършва хемодиализа |
| 174. При интоксикация с индиректни (орални) антикоагуланти:
A. се наблюдават ниски стойности на INR
B. се наблюдават високи стойности на INR
C. се наблюдават кървене от варици, хемориди, стомашна или дуоденална язва
D. се наблюдават тромботични усложнения
E. А и C
F. B и D | E. А и C |
| 175. Оралните (индиректни) антикоагуланти:
A. намаляват витамин К – зависимите фактори на кръвосъсирването
B. при интоксикация, трябва да се изърши плазмотрансфузия и прилагане на вит.К I.v.
C. при интоксикация, трябва да се извърши хемодиализа, за елеминация на антикоагуланта
D. всичко е вярно
E. A и B | E. A и B |
| 176. Терминът „форсирана диуреза“ означава:
A. венозно вливане на големи количества (50-100 мл/кг) водно-електролитни разтвори
B. венозно вливане на манитол 10% 5мл/кг
C. прилагане на фуроземид итравенозно
D. прилагане на NaHCO3 интравенозно
E. A и C
F. B, C и D | E. A и C |
| 177. Най-често интоксикация с опиати се среща при:
A. венозни наркомани
B. работещи в операционни зали
C. при шмъркане на кокаин
D. при приемане на таблетки метадон | A. венозни наркомани |
| 178. При метанолова интоксикация, кръвно-газовият анализ ще бъде:
A. метаболитна ацидоза с повишена анионна празнина
B. метаболитна ацидоза с понижена анионна празнина
C. респираторна ацидоза
D. метаболитна алкалоза | A. метаболитна ацидоза с повишена анионна празнина |
| 179. Острата бъбречна недостатъчност при интоксиция с етиленгликол се дължи на:
A. остра тубулна некроза
B. преранални фактори
C. остра кортикална некроза
D. постренална обстукция | A. остра тубулна некроза |
| 180. Кусмаулово дишане е компенсаторна реакция при:
A. метаболитна алкалоза
B. респираторна ацидоза
C. метаболитна ацидоза | C. метаболитна ацидоза |
| 182. За клиничната смърт НЕ е вярно, че:
A. непосредствено предхожда биологичната
B. обратима е
C. характеризира се с неефективна до липсваща сърдечна и дихателна дейност
D. може да възникне само в болнична среда | D. може да възникне само в болнична среда |
| 185. За клиничната смърт НЕ е вярно:
A. при деца най-често първично е засегнато дишането с развитие на хипоксемия
B. при възрастни по-често причината за клинична смърт е първично кардиогенна
C. характеризира се с необратимо нарушение във функциите на сърдечната, дихателната и централната нервна система
D. хипотермия, хипокалиемия, хиперкалиемия, хипогликемия, ацидоза са обратими причини за клинична смърт | C. характеризира се с необратимо нарушение във функциите на сърдечната, дихателната и централната нервна система |
| 186. Кардиопулмоналната ресуситация е адекватно поведение при констатиране на:
A. биологична смърт
B. клинична смърт
C. мозъчна смърт
D. всички посочени | B. клинична смърт |
| 187. За сърдечното спиране (cardiac arrest) e вярно, че:
A. характеризира се с липса на ефективна систола
B. причините за възникване могат да бъдат кардиогенни и некардиогенни
C. при възрастни по-често причините са кардиогенни
D. всички са верни | D. всички са верни |
| 189. Кое от ЕКГ - явленията се определя като сърдечно спиране (cardiac arrest)?
A. асистолия
B. камерни фибрилации (VF)/ безпулсова камерна тахикардия (PVT)
C. електромеханична дисоциация (PEA)
D. всички изброени | D. всички изброени |
| 190. Кое от посочените ЕКГ – явления е индикация за дефибрилация?
A. асистолия
B. камерни фибрилации
C. електромеханична дисоциация
D. всички изброени | B. камерни фибрилации |
| 191. Кое от посочените ЕКГ – явления е индикация за индиректен сърдечен масаж?
A. асистолия
B. камерни фибрилации
C. електромеханична дисоциация
D. всички изброени | D. всички изброени |
| 192. Липсата на пулс на магистралните артериални съдове НЕ може да се обясни със следното състояние:
A. асистолия
B. брадикардия
C. екстремна камерна тахикардия
D. електромеханична дисоциация | B. брадикардия |
| 193. При съмнение за сърдечно спиране при възрастни, пулс се търси на:
A. carotis
B. a. femoralis
C. a. temporalis superficialis
D. A и B | D. A и B |
| 194. При съмнение за сърдечно спиране при кърмачета, за пулс се проверява на:
A. femoralis
B. brachialis
C. и двете посочени | C. и двете посочени |
| 195. Клиничната картина на сърдечното спиране НЕ включва:
A. давене и кашлица
B. липса на пулс на магистрални артериални съдове
C. зенична арефлексия
D. агонално дишането | A. давене и кашлица |
| 196. При сърдечно спиране пациентите:
A. не отговарят на повикване и разтърсване
B. имат неефективно/агонално до липсващо дишане
C. широки или разширяващи се, нереагиращи на светлина зеници
D. всичко посочено | D. всичко посочено |
| 197. Кардиопулмоналан ресуситация се започва веднага при пациент:
A. който не реагира на повикване, няма пулс на магистралните артерии и има гаспинг
B. който се дави и кашля
C. който се оплаква от стягаща болка в гърдите, изтръпване на лявата ръка и задух
D. всички посочени | A. който не реагира на повикване, няма пулс на магистралните артерии и има гаспинг |
| 198. Като „гаспинг“ се означава помръдване на устните и издаване на хъркащи звуци без да се осъществява ефективно дишане. При пациент с гаспинг, трябва веднага да се започне кардиопулмонална ресуситация.
A. вярно
B. грешно | A. вярно |
| 199. Кардиопулмоналната ресуситация включва:
A.
осигуряване на проходими дихателни пътища
B. обдишване
C. осигуряване на циркулация чрез сърдечен масаж
D. всичко изброено | D. всичко изброено |
| 200. Кардиопулмонална ресуситация могат да извършват:
A. само медицински специалисти
B. само специализирани реанимационни екипи
C. само лекари
D. всеки, без значение с или без медицинско образование | D. всеки, без значение с или без медицинско образование |
| 201. Кардиопулмонална ресусиация може да бъде проведена само от медицински персонал.
A. вярно
B. грешно | B. грешно |
| 202. Ефективността от кардиопулмоналната ресуситация зависи от:
A. бързо разпознаване на състоянията, нуждаещи се от КПР
B. ранно започване на ефективна КПР и ранна дефибрилация
C. адекватна постресуситационна грижа
D. всички посочени | D. всички посочени |
| 203. Кое НЕ е характеристика на ефективния индиректен сърдечен масаж при възрастни?
A. дълбоки притискания (4,5 – 5,5 см)
B. бързи притискания ( 100 пъти/мин)
C. бързи притискания без възможност за възстановяване обема на гръдния кош
D. притискане върху долната част на средната 1/3 на гръдната кост | C. бързи притискания без възможност за възстановяване обема на гръдния кош |
| 204. Колко е допустимото прекъсване на сърдечния масаж, за да се счита той за ефективен?
A. 60 секунди
B. 2 минути
C. 10 секунди
D. 5 минути | C. 10 секунди |
| 205. Ефективният индиректен сърдечен масаж се характеризира с:
A. бързи и дълбоки притискания
B. минимални прекъсвания (максимум за 10 секунди)
C. достатъчно време за възстановяване на гръдния кош от притискането
D. всички изброени | D. всички изброени |
| 206. При кардиопумонална ресуситация индиректните сърдечни притискания осигуряват:
A. вентилацията
B. циркулацията
C. проходимост на дихателния път
D. всички посочени | B. циркулацията |
| 208. Колко е препоръчителната дълбочина на притискане на гръдната кост при индиректен сърдечен масаж на възрастен?
A. 2 см
B. 15 см
C. 5 см
D. няма значение | C. 5 см |
| 209. Къде е правилното място за притискане при индиректен сърдечен масаж на възрастен?
A. където и да е върху гръдната кост
B. в епигастриума
C. на границата между средната и долната една трета на гръдната кост
D. от ляво на гръдната кост | C. на границата между средната и долната една трета на гръдната кост |
